имало едно време едно криси, което срещнало едно муши и благодарение на нея станало чоки. и те се обичали много и твърдели, че един ден ще се видят на живо, въпреки че не знаели кога, аджеба, ще дойде тоя ден. ениуей, той дошъл и на чоки сърчицето щяло да се пръсне.като почнах тая сутрин да се глася и да обикалям стаите, стряскайки гергана с акапелното си импровизирано изпълнение на 'hardest of hearts' по едно време реално бях тип omg no i can't do this защото само при мисълта как бих изглеждала отстрани и как щях да изплаша мушки ми ставаше зле. ;д и стомаха ми беше на топка и не ядох нищо, и общо взето беше като на премиерата на breaking dawn, само че тогава бях една идея по-уравновесена. телефона ми звънна в 10 сутринта и аз едва не се пребих докато го стигна, а то чичо ми звънеше. ;д после получих два смс-а, заради които пак си изпочупих пръстите да удрям по touchscreen-а, а първия беше от гергана и гласеше 'омг по city дават decode' (bitch, не се ли научи, се аз city tv нямам?), а втория беше от оператора, информиращ ме, че телефонът й е включен, защото се опитах да й звъня и да й крещя 'как смееш да ми пишеш смс-и, като знаеш, че чакам от муш и щях да се пребия заради теб ебаси', ама тя първия път не вдигна, защото телефонът й бил изключен (?) дългоочаквания смс, дословно цитирам 'тръгваме asdfjkl' си го получих в един следобед и гергана е свидетел, че се разтреперих още повече и 10 минути писах отговор, защото не можех да уцеля буквичките. ;д
и в два часа вече седяхме трите с деса (четирите, даже илиана ни се натресе.) в парка и си правехме кифленски снимки (тъй де, всъщност аз си възобновявах тъй наречените фотографски умения използвайки гергана като обект, а тя си се радваше на току-що купената си самобръсначка. ;д), аз си държах телефона в ръката и дланите ми бяха потни и после се чудех защо телефона ми се изплъзва постоянно. ;д 'айде да обиколим по витошка, тъкмо може да изпуснеш пара и да спреш да ми трепериш' еми, не стана така, разтреперих се още повече. ;д накрая решихме да седнем пред общината на сянка, където е паркинга за автобуси. идва първи автобус, идва втори автобус, аз откачам и си се взирам депресирано в дисплея на телефона почвам да треперя ОЩЕ ПОВЕЧЕ. ;д минава някакво минибусче, гергана ме ебава 'ей, виж я, шофира минибуса... не, вози се на покрива!' ;д гласа ми почва да избива на истерия, отговярам на всичко с крещене и бия всеки, които ми посегне към телефона ;д
*dramatic music starts playing*
и тъкмо някакви хорица, не помня кои бяха, май не ги и погледнах, идват да кажат здрасти на деса, и усещам, че телефона в ръката ми почва да вибрира и да ми усилва треперенето още повече (все едно беше възможно ;д)
аз: ТИХО МАХНЕТЕ СЕ ТИХО МАХНЕТЕ СЕ ОТ МЕН МУШКИ ЗВЪНИ
*дишам. издишам. дишам. издишам. натискам бутончето за отговор*
аз *с нестабилен треперещ гласец*: ъ да?
мушки: къде си?
аз: ми чакаме тука, до паркинга сме...
мушки: къде точно?
аз: ОМГ МА ТИ СЛЕЗЕ ЛИ ОТ АВТОБУСА
мушки: ДА
*аз почвам да вървя наоколо като муха без глава и да сканирам за същество, държащо телефон*
аз: ТИ КЪДЕ СИ
мушки: ми пише тука, ъ, 'редакция на вестник тревненска седмица'
аз: ОЛЕ ЕЙ СЯ ЩЕ ТЕ ВИДЯ ОЛЕ НЕ ТЕ ВИЖДАМ ТИ ВИЖДАШ ЛИ МЕ
*обикалям и се оглеждам буквално ей така и само се обръщам с лице към площада и виждам мушки на не повече от 20 метра от мен*
аз *крещи в слушалката*: ОЛЕ МУШЕ ЕЙ ТЪ ОЛЕ
и почнахме да пищим и да тичаме една към друга и се гушнахме, и ако този момент може да се опише с гиф, определено ще е този.
аз: ОЛЕ
мушки: ОМГОМГОМГОМГОМГ
и докато се гушкахме в продължение на около две минути, може би (не мога да определя точно, беше ми един от ония истерични nervous моменти, в които мислите ти се леят твърде бързо и са нестабилни, винтчетата, които ти крепят мозъка на място, са адски разхлабени и после нямаш почти никви спомени) и залитахме в процеса, моите приятелки и тези на мушки тихо се домъкнаха до нас и чух коментар от рода 'ей, голяма любов' ;д аз казах поне 3 пъти за една минута, че не мога да спра да треперя, и муш ме запозна с нейните приятелки, които също ми усетиха треперенето и съвсем плахо ми се представиха. муши, видях, че реално се постреснаха от мен и искам да ти се извиня, че направих такова лошо впечатление пред твоите хора и ако можех да имам контрол над това, можеха да ме харесат до известна степен. ;д и тогава муш почна да си търси нещо в чантата, мисълта, че наистина може да ми е донесла картофки от макдоналдс, ми минава през главата ;д и само ми вади 'дивергенти' на вероника рот. о.О
аз: WAT
мушки: с елито (кажи ми, че беше тя, не искам да се излагам) (и не помня дали я нарече по малко име, въобще е странно, че помня нещо ;д) си разделихме парите ии ти я купихме
аз: WAT
гергана: *гледа ме потресено и губи търпение*
аз: АМА ЧАКАЙ ОМГ МА ЗА МЕН ЛИ Е ОМГ ЗАЩО БЕ НЕ ТРЯБВАШЕ БЕ
(много съжалявам, ако не съм го казала, ама си го мислех. и много извинявай, ако не съм казала мерси, ама го мислех!)
деса:
илиана:
гергана:
аз: ох, да взема да ви представя леко?
гергана: РАЗГЕЛЕ!
и се позапознаха и два часа се опитвах да обясня къде има тоалетни ;д и ги питахме другите искат ли да вървят с нас, ама те казаха 'айде, отивайте да се обичате', so, i scare people and i'm proud! илиана си замина и решихме четирите с деса и герито да ходим на кафе, муш автоматично възкликна 'в хотел трявна!', ама там нямаше места, затова седнахме пред пицарията. и тя през цялото време ми обясняваше как 'ама тука е толкова симпатично' (сириъзли, каза го има - няма десет пъти), а аз отговорих с 'няма мол! нито кино!' (а тя каза, че ще построим и аз обещах, че ще станем кмет и заместник кмет) (ама докато стане, вече всички филми, които чакаме, ще са излезли на блу рей и ще ги знаем наизуст) и каза, че герито и деса радват, аз отговорих с 'не, лигави са!' ;д
оу, а споменах ли ви гадната част?
МОЖЕХА ДА СТОЯТ САМО ЕДИН ЧАС УТФ
какво може да се направи с един час? i mean, все едно да ми вържете робърт патинсън за леглото с белезници за лявата китка и да ми кажете 'върни го след един час', та то ще минат 40 минути докато му се нарадвам на косата само ;д
та, седнахме четирите на кафе и общо взето само си говорихме за всякви простотии, които сме правили и обсъждахме треперенето ми и въобще не се бяхме задълбочили на някаква тема, тъкмо бяхме решили да се разходим по старинната улица и ФЪК ИМАХМЕ САМО 10 МИНУТИ -.-
и само отидохме пред часовниковата кула и завихме, за да се върнем обратно на паркинга до общината, аз вече се цупех като тригодишно.
мушки: *запътва се към автобуса и изведнъж се обръща обратно към мен* оу, чакай --
аз: нямахме време за нищо с тоя един час мрън
*гушкаме се*
аз: oh gurl let me have a lesbian moment with you
герито и деса *на другия край на тротоара, тичат насам* ЧАКАЙТЕ БЕ
и дотичаха към нас и се включиха в group hug точно като във втори епизод на втори сезон на 'приятели', ние сме моника и рейчъл, а те двете са фийби. ;д и автобуса изглеждаше, сякаш ще тръгне без муш и тя се забърза да се качва.
деса: тоя вход не е ли само за багаж?
герито: еми на практика и тя е багаж ;д
и тогава автобуса замина и трите овце ядохме сладолед в парка, гергана четеше началото на 'дивергенти' на глас, докато някакви хорица минаваха и я гледаха странно, а аз през цялото време се тръшках, че един час мина толкова бързо и нямаше никакво време.
*
и затова, ако не ти се очертава да ходиш на море тая година, си напълно упълномощена да дойдеш на почивка в трявна и да спиш на моя диван (нашите няма да са много окей с това де, ама аз съм, и без това една от стаите по наследство си е моя) nah, какъв диван, аз си спя като пич сама на двойно легло, ще те викам да спиш при мен, за да мога да удрям и да тормозя и да гушкам някой насън, ще сме като ония двете котита на горния гиф. :3 и дотогава сигурно ще имам рутер за интернета и ще можем да си държим лаптопито в стаята и да се бием коя ще си проверява тъмбълъра първа и ще ревем по трейлъри на филми и фотосесии. ;д
anyway, чакам твоя пост, защото със сигурност ще е по-интересен от моя (от който единствения извод е, че треперя много ;дд) и искам да чуя ти какво ще разкажеш. айде, като се наспиш и си наваксаш с храната, ще те чакам. ;3
ps.1. отговорих ти на съобщенията от heyitsmush на лично ^^
ps.2. ако си окей с това, имам решение за разминаванията и липсата на интернет - имам 100 безплатни минути в телефона, не мога да ги изговарям и скучая много.
ps.3. гризе ме съвестта, затова си признавам без бой, че блога ни е вдъхновен от една много любима моя частица от интернет пространството, която сигурно хиляда пъти съм чела - съблекалнята aka toujourshigh|blogspot и ъ да писането с болд и италик, за да се различаваме, е взето от там и не ни съдете за лиценз, в момента ви оставяме кредит! ;3
ps.4. щях да карам герито да ти показва бобгана снимки, щото са ти отп, обаче щеше да ме гледа на кръв и щеше да е окуърд, ама и без това си имаме фейсбук, пък аз имам цял otp албум с тях! ;д
ps.5. като изчета 'преди да умра', вече ще почна 'дивергенти' ^^
0 коментара:
Публикуване на коментар