в момента е 11:10 а аз съм пред някакъв вид нервна криза.
вече е 11:11, ше си пожелая нещо!
та, будна съм от 8 без 5, едвам се насилих да лежа до 9 и 20, защото няма какво да правя до 12 и половина, гергана тъкмо тогава ще дойде и ще почвам да се глася и да я питам 'много дебилно ли изглеждам?', 'много ли треперя?' и 'ще ме заведеш ли до болницата, ако припадна на път към центъра?', а тя ще ме игнорира и ще играе на симс 3 на лаптопито ми.
и общо взето сега ям, гледам си дашборда, на който няма нищо интересно, слушам mutemath и почвам да треперя всеки път, когато ми звънне телефона, бягайки към него и спъвайки се по няколко пъти. и си пренареждам списъка с 'какво ще правя, като почна да се глася' постоянно, засега само сутрешното ми измиване на косата отпадна (it looks like shit anyway) като отмъщение, че ме излъга! ;д мина ми, де.


та, аз съм треперещото детенце със зелен топ и черни дънки, което бива едва крепено на краката си от деса и гергана на паркинга пред общината, ще ме познаеш. ;дд